Време за път (1987) Епизод 3

„Време за път“ е български 5-сериен телевизионен игрален филм (драма, семейна сага) от 1987 г. на режисьора Неделчо Чернев по сценарий на Лиляна Михайлова. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Той е втората част от поредицата „Дом за нашите деца“ и продължение на едноименния първи сериал „Дом за нашите деца“ Домът на Алданови е построен, в него живеят родителите, Александър със семейството си и разведената Ана със сина си Емо. В завода става злополука – млад стругар работи без предпазен екран, окото му бива наранено от метална стружка и опасността да ослепее е голяма. Александър Алданов, вече дипломиран инженер и началник на цеха, в който се случва инцидента, носи отговорност, защото не е предприел нищо срещу нарушаването на изискванията за безопасност, оставяйки работниците да работят по най-удобния за тях начин с цел изпълнение на плана. Назначена е комисия, разследваща инцидента, чийто член е новият главен специалист на управлението и бивш и.д. директор на завода – инженер Куманов. Той опитва да се възползва от възможността за разчистване на сметките си с Алданов заради „предателството му“ при историята с машината на Йорданов и атакува Александър. Христо Алданов като началник на отдел „Безопасност на труда“, му отнема възможността за отмъщение, като изненадващо поема вината върху себе си, лъжейки, че сина му е докладвал многократно за нарушенията, на които обаче той не е реагирал. Поради тази и заради историята с машината на Йорданов, Христо Алданов бива пенсиониран без ордени и почести. Работникът оздравява. Съпругата на Александър, Стефка, подтиквана от меркантилната си майка и взимаща пример от колежката си Милушева, чийто мъж работи в Африка, непрекъснато натяква на мъжа си да замине да работи в чужбина, за да печели повече пари, включително и за обзавеждане на жилището. Тя оставя децата си – най-малкото е още бебе – на грижите на родителите на Александър и започва работа. Виждайки обаче здравословните последици от работата в Африка при завръщането на мъжа на Милушева, тя променя мнението си, осъзнавайки, че притежава всичко, от което се нуждае. Вероника живее щастливо с Ванчелов, но мечтае за дете. Въпреки обидните намеци на съседите ѝ относно напредналата им възраст, тя забременява, изтърпява подигравките на съседи, колеги и съпротивата на роднини и ражда здраво дете. Мария пътува с началника си Гюлев в командировка. Пътьом влюбеният в нея Гюлев се отбива в родното си село и я представя на родителите си, които я възприемат като дългоочакваната снаха. Мария, получила преди две седмици шофьорската си книжка, моли Гюлев да ѝ позволи да кара колата му и причинава катастрофа, след която Гюлев лежи със строшени крайници в болница, а тя, изписана със счупена ръка, е заплашвана със съдебни дела от влиятелни хора, чиито незаконни строежи и злоупотреби с държавни средства е описала в статия. С нея се свързва работещия по случая следовател Георгиев и между двамата печащи се на общия огън пламва любов. Лежащия в болницата Гюлев, изненадващо и нетипично за него, се решава да подкрепи неудобната статия пред редакцията на вестника. Мария научава от баща си, че Георгиев е женен и баща на две деца, от които по-големият е неин връстник. Връзката се разпада, Мария приема кореспондентското място на вестника в далечния Добрич (Толбухин). 1. серия – „В един понеделник“ – 64 минути 2. серия – „Призовка“ – 64 минути 3. серия – „Дългове“ – 63 минути 4. серия – „Когато лятото си отива“ – 59 минути 5. серия – „Пътека към върха“ – 67 минути