Кафяви изроди играят със чувствата ми кегелбан. Пилат напомпан шепне, шепне съдбата, която вече знам. Във спомена ще ти остана с албанския кафяв костюм, навел изтърканото таке - усмихнат призрачен албум. Обесете се в неделя, това е най-добре. Никой няма да ви гледа - всеки себе си чете. Приятелите от хартия изрязваш с ножичката сам и най-накрая забелязваш, че мене май ме няма там. Луната-хладно жълта, окултно свети пак за нас. Гласът ми казва "Добър Вечер, Вашият Прилеп съм аз!"