Госпиталь Песен за лазарета
Жил я с матерью и батей
на Арбате, - здесь бы так.
А теперь я в медсанбате
на кровати, весь в бинтах.
Аз живях със мама, с тате -
цял век на Арбат - мечта!
В лазарета днеска знайте:
аз бинтован си лежа.
Что нам слава, что нам Клава -
медсестра и белый свет!
Помер мой сосед, что справа,
тот, что слева - еще нет.
Що е слава, ах там Клава,
ярко свети, медсестра,
здрав съседът ми отляво,
тоз отдясно днес умря.
И однажды, как в угаре,
тот сосед, что слева, мне
Вдруг сказал: «Послушай, парень,
у тебя ноги-то нет..»
И кога веднъж бълнува,
тоз съсед, що вляво бе -
каза той: «На мен се струва,
че си ти с едно краче.»
Как же так! Неправда, братцы!
Он, наверно, пошутил?
«Мы отрежем только пальцы», -
так мне доктор говорил.
Как тъй може, мили братя,
той направи си шега!
Доктор с думи ме отпрати:
«Режем палци ний сега!»
Но сосед, который слева,
всё смеялся, всё шутил,
Даже если ночью бредил -
всё про ногу говорил.
Вляво се съсед шегува,
с мен се люто подигра,
нощем даже щом бълнува,
все говори за крака:
Издевался, мол, не встанешь,
не увидишь, мол, жены!
Поглядел бы ты, товарищ,
на себя со стороны.
«Не ще станеш друже стари,
не ще видиш ти жена ...»
Да се бе видял другарю,
себе си ти отстрана.
Если б был я не калека
и слезал с кровати вниз,
Я б тому, который слева,
просто глотку перегрыз!
И ако сакат не бях аз,
и да бъда на крака,
то на тоз вляво щях аз,
гърло щях да прегриза!
Умолял сестричку Клаву
показать, какой я стал...
Был бы жив сосед, что справа, -
он бы правду мне сказал.
Не ми каза Клава ясно -
как и на какъв съм хал...
Де да бе жив този вдясно -
бих би истината знал...
Владимир Высоцкий 1964 Васил Станев Превод, 1982
Мы используем cookie-файлы, чтобы улучшить сервисы для вас. Если ваш возраст менее 13 лет, настроить cookie-файлы должен ваш законный представитель. Больше информации