Де е България? Питат ли ме де зората ме огряла първи път, питат ли ме дей земята, що най-любя на света. Тамо, аз ще отговоря, де се белий Дунав лей, де от изток Черно море се бунтува и светлей. Тамо, де се възвишава горда Стара планина, де Марица тихо шава из Тракийска равнина. Там, де Вардар през полята мътен лей се и шуми, де на Рила грей главата и при охридски вълни. Там, де днес е зла неволя, де народа й мъченик, дето плачат и се молят се на същия язик. Там роден съм! Там деди ми днес почиват под земля, там гърмяло тяхно име в мир и в бранните поля. До чукарите Карпатски е стигнала тяхна власт и стените Цариградски треперали са тогаз. Вижте Търново, Преслава - тия жални съсипни: на преминалата слава паметници са они! Българио, драга, мила, земля пълна с добрини, земля, що си ме кърмила, моя поклон приемни! Любя твоите балкани, твойте реки и гори, твойте весели поляни, де бог всичко наспори. Твойте мъки и страданья, твойта славна старина, твойте възпоминанья, твойта светла бъднина. Дето ази и да трая - за теб мисля и горя, в теб родих се и желая в теб свободен да умра! Иван Вазов