"МАЙЧИЦЕ МОЯ...

" - Автор Георгий Димов
(Посвещава се в памет на моята мила майка —
днес е нейният рожден ден.)
Майчице мила, към теб се обръщам —
да си поговорим просто ей така.
Желая пак в прегръдка да те връщам,
но зная — невъзможно е сега...
Била си винаги душа открита,
най-обичаната майка на света.
Ти беше светлина и топла пита
в моето детство — нежност, доброта.
До нас — до тримата — ти все стоеше,
със топло слово път ни освети.
Сърцето ти със нашето гореше,
а вместо татко — учеше ни ти.
Прости за всичко, мила моя мамо,
че не целувах често твоята ръка.
Сега със обич свеждам си очите —
такава е човешката съдба...
И вярвам — няма да е ден далечен,
когато слънце пак ще ни огрей.
Пораснахме с мечти големи, вечни —
за теб сърцето ми ще тъжи — и ще пей!
И нека с твойта сила да живеем,
да бъдем щедри, честни — като теб.
Със твоята любов ще се гордеем —
тя в нашите сърца остави след.
И в къщи още твоя глас се чува —
във всеки ъгъл, спомен, благослов.
Ти си ми майка — и ще бъдеш вечно
в сърцето мое, в памет и в любов.
* 2019 год * \Вечна ѝ памет и светлина по пътя на душата ѝ.\