УВАЖАЕМИ ПРИЯТЕЛИ, СЪНАРОДНИЦИ!

Преди 18 години, на днешния ден си отиде от този свят един прекрасен човек, необикновена личност, която с делата си заслужи уважението и любовта на поколения – ПЕТЪР МИХАЙЛОВИЧ ПАРЛИКОВ.
В Твърдица — селце с душа като песен,
със ниви широки и синьо небе,
живя Петър Парликов — сърдечен и честен,
човек със голямо открито сърце.
С ръце, не със думи — със сила човешка,
с любов към земята, към своя народ,
вдигна Твърдица с обич гореща,
да грей като слънце на вечния свод.
Беше войвода — за всички опора,
закриляше с обич всеки един.
Много почиташе старите хора,
живееше с вяра и много правдив.
Със всяко село бе близък комшия,
със всеки човек — приятел и брат.
Помнят го всички с признателност жива —
живота му светеше – огнен и свят.
Много направи за вярата жива,
помагаше храм да се вдигне навред —
във родни села, със обич красива,
ръцете му носеха мир и завет.
Култура, и спорт, и традиции стари
подкрепяше винаги — с труд и със чест,
събираше мъдрост от верни другари —
В Твърдица делата му живеят и днес.
Слушаше песни — твърдишки, народни,
обичаше музика, майтап и шега.
Събираше плочи с песни световни,
и будеше радост във всяка душа.
Той ни научи да бъдем достойни,
да пазим език и народен завет.
В празник и делник, с усмивка спокойна,
той е до нас — като огън и свет.
Сега, като мина край паметник скромен,
все ми става едно... топло, не знам...
Сякаш ще дойде отново, от спомен,
да ме прегърне със свояси длан.
Твърдица днес грее, славна красива,
позната далече от родна страна.
А нейната светла, българска сила
разнася навред неговите слова:
„Оставайте хора — човечни, достойни,
гордейте се, че сте българи вий!
Помнете, че сте от село Твърдица —
живейте със чест - като вашите деди!“ \Автор - Георги Димов\
P.S. Наш дълг е да пазим паметта му, да предаваме разказите за неговия труд, човечност и честност на децата си — за да знаят какво значи истински човек, истински твърдичанин. Бог да го прости!